Zdravoslovnobg

mechti_2.png lubov.png polezno.png mechti.png universitet.png

Синдром на Мениер

b_230_230_16777215_0___images_stories_interesni_statii_ear.jpgСиндромът на Мениер е едно от тежките и трудно диагностицирани  невъзпалителни заболявания, причиняващо сериозни смущения в слуховия и вестибуларния апарат.  Негов откривател е френският лекар Проспер Мениер,  който пръв предполага, че мигрената, в комбинация със световъртеж, биха могли да бъдат породени от смущения във вътрешното ухо.

.


В повечето случай заболяването се характеризира с периодично повтарящи се пристъпи на замайване и шум в ушите, както и със нарушения в слуха. Продължителността им варира от 10 минути до няколко часа, като проблемите с равновесието изчезват до седмица. Налице са частична или пълна загуба на слух, която обикновено засяга едното ухо. Болестта протича по различен начин, като най-чести оплаквания са намаляване на слуха, по-ясно изразено при ниски честоти, шум в ушите, усещане за натиск в ухото и най- вече световъртеж. Уврежданията на вестибуларния апарат-орган на равновесието, често са съпътствани от гадене, повръщане, втрисане и изпотяване.При близо 30% от болните, се появява силна мигренозна болка,  която отшумява при подобряване на състоянието.
Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, но се предполага,че едни от тях са излишък на течност във вътрешното ухо и ошипяване в шийната област. Според много специалисти редица други фактори влияят върху честотата и продължителността на пристъпите- алергии, наднормено тегло, резки промени в атмосферното налягане.Вестибуларният апарат, осигуряващ поддържане на равновесието при човека,  представлява горната част на мембранния (ципест) лабиринт на вътрешното ухо. Долната част на лабиринта принадлежи към органа на слуха. Мембранният лабиринт е изграден от две торбички и три канала,изпълнени с течност, наречена ендолимфа. При увеличаване на налягането, ендолимфата оказва силен натиск върху мембраните и причинява тяхното  увреждане, с нарушения в дренажа.Възможен е пробив на мембранната стена , при който ендолимфата се смесва с перилимфата, която представлява друга течност във вътрешното ухо. Симптомите могат да се проявят под влияние на стрес, при наличие на инфекция на средното ухо или на горните дихателни пътища, травма на главата, употреба на алкохол, тютюнопушене.  Изострянето им  се наблюдава и при висока консумация на сол.
Същестуват хипотези, че много от признаците за болестта на Мениер са усложнения след боледуване от херпес симплекс вирус(обикновен херпес), който уврежда структурите на вътрешното ухо. Предполага се,че вирусът се активира в състояние на стрес и понижен имунитет. Също така могат да бъдат проява на усложнения при автоимунни заболявания на вътрешното ухо, множествена склероза, хипо- и хипертироидизъм - понижена или  съответно повишена функция на щитовидната жлеза. Симптомите на Мениеровия синдром могат да се проявят във всякаква  възраст, но обикновено засягат  хора  между 30-60 години, като по-често срещан е при мъжете. Съществува и известно генетично предразположение.Синдромът се различава от Мениероподобните заболявания, които имат аналогична симптоматика, но не засягат ухото и не водят до увреждания на слуха.
Точна диагностика на заболяването се поставя след пълен преглед, включващ отоневрологично изследване, аудиометрия и ядреномагитен резонанс на главата за изключване на други възможни причини.
Лечението на заболяването се състои в прием на медикаменти, разширяващи кръвоносните съдове и подобряващи оросяването на мозъка,а също и  в спазването на хранителен режим, с ограничен прием на сол, борба с тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Упраженията за вестибуларния апарат, при отсъствие на кризи, също са препоръчителни.Поставянето на интермембранни стероидни средства(обикновено дексаметазон) подобряват циркулацията на вътрешното ухо. При липса на адекватно медикаментозно лечение се налага хирургическа намеса, която обаче на гарантира липса на слухова загуба.Методите за хирургическо лечение са много, но за основен се счита декомпресионната операция, при която се извършва дрениране на ендолимфатичната торбичка. Вътрешното ухо може да бъде отстранено чрез лабиринтектомия. Физиотерапията също има ключова роля в подобряване на състоянието. При вестибуларна рехабилитация, физиотерапевтите използват интервенции, насочени към стабилизиране на погледа и намаляване на главозамайването.
Болестта на Мениер обикновено поразява само едното ухо, но при липса на ефективно и навременно лечение, често увреждането става двустранно. Броят на пациентите с достигнати двустранни нарушения достига до 75 %. Изследванията при пациенти с засегнато дясно или ляво ухо, показват, че при първата група се влошават в значително по-голяма степен когнитивните функции. Ранната диагностика и отговорното отношение към  заболяването, гарантират добро здравословно състояние и пълноценен начин на живот.

FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате