Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Атаксия

ataxiaAтаксия представлява нарушена координация на движенията, която влошава ходенето и баланса на тялото, но не е свързана с парализа. Различават се няколко подвида: сензорна, вестибуларна, малкомозъчна, челна и периферно-нервна атаксия..
Сензорната атаксия се получава поради загуба на проприорецепция. Страдащите от сензорна атаксия обикновено са с нестабилна походка и трудно изпълняват координирани и плавни движения. Този вариант на атаксия може да е свързан с полиневропатия (например дифтерия), заболявания на гръбначния мозък, засягащи нейните задни колони, в които влакната на дълбоката чувствителност се приближават към мозъка (например множествена склероза, съдова болест или тумор) или комбинация от тези два вида нарушения (например дефицит на витамин В12). Отличителни характеристики на сензорната атаксия: влошаване при ходене в тъмнината, нарушаване на дълбоката чувствителност (например на вибрационната чувствителност), значително влошаване на баланса в позата Ромберг при затварянето на очите, намаляване или загуба на сухожилните рефлекси. Болният от сензорна атаксия ходи много внимателно, при това се опитва да контролира всяка своя стъпка и усещайки памучената възглавничка под стъпалата високо си вдига единия крак и със сила го пуска.
Вестибуларната атаксия обикновено причинява поражение на вестибуларния апарат на вътрешното ухо или вестибуларния нерв и по-рядко на стволовите вестибуларните структури. Това води до световъртеж, отпадналост, гадене или повръщане, а понякога и до частична загуба на слуха. Тежестта на атаксията се увеличава при определена позиция на главата и тялото, когато очите се движат. Болните избягнат резки движения на главата и се опитват внимателно да променят позицията на тялото. Координацията в ръцете не се нарушава.
Малкомозъчната атаксия възниква при поражение на малкия мозък или неговите връзки. Болният стои и ходи, разтваряйки широко краката си, при което се люлее от една страна към друга.
Леката церебеларна атаксия може да се определи, след като болния мине по пряка линия, при което ще доближава петата на единия крак към пръстите на другия (тандемно ходене). При избирателно въвличане на средната част на малкия мозък в изолация се нарушава статиката и ходенето, при въвличането на мозъчните полукълба на засегнатата страна, се развива гемиатаксия, която се проявява с нарушаване на точността на движенията и с появата на интенционен (който възниква на последния етап на целенасоченото движение) тремор.
Интоксикация с лекарствени средства (литий, фенитоин, барбитурати, карбамазепин, етосуксимид, бензодиазепини), може да предизвика малкомозъчна атаксия, мозъчен инсулт, вирусен енцефалит, абсцес на малкия мозък. Подостра малкомозъчна атаксия се развива при енцефалопатия Гайе-Вернике, която се проявява също така като офталмоплегия и нарушено съзнание, свързаните с дефицит на витамин В1 (при алкохолизъм, недостатъчно парентерално хранене, неконтролируемо повръщане), отравяне с живак, органични разтворители, синтетично лепило, бензин или цитостатици, множествена склероза, субдурален хематом. Причина за хронична прогресираща малкомозъчна атаксия може да бъде паранеопластична дегенерация на малкия мозък (ефект на рак на белия дроб, рак на гърдата, на яйчниците), хипотиреоидизъм, алкохолна дегенерация на малкия мозък, тумор на задната черепна ямка, синдром на Арнолд Чиари (най-често се отнася до малформация, при която малкият и продълговатият мозък се смъкват надолу), наследствени малкомозъчни атаксии.
Различават се два вида наследствени малкомозъчни атаксии: автозомно-доминантни и автозомно-рецесивни. Като най-честия вариант на автозомно-рецесивна малкомозъчна атаксия е атаксия на Фридрих, която запоява на възраст от 8-15 години с нестабилност при ходене и чести падания. Освен атаксия, се забелязва и арефлексия, дизартрия, увеличаване на тонуса на краката, загуба на тегло на мускулите в дисталните крайници, сколиоза, деформация на стъпалото, кардиомиопатия, захарен диабет.
Автозомно-доминантна малкомозъчна форма на атаксията често се съчетават с хиперрефлексията, темор и тазови заболявания. Независимо от причините голямо значение има лечебната гимнастика.
Челната атаксия се проявява с трудности в началото на движението: болния дълго време не може да се движи, тежко си вдига краката от пода, при което се опитва да прави малки стъпки. При тежки случаи заради нарушението на дисбаланса, болните не са в състояние нито да стоят, нито да седят без помощ.
Психогенна (истерична) атаксия се изразява в проблемите с ходенето, които обикновено не се наблюдават при органични заболявания на нервната система. Болните могат да ходят по начупена линия, да се плъзгат като кънкьор на пързалка, да си кръстосват краката по време на ходене и други.
Лечението на различните форми на атаксия е обект на специализирана неврологична помощ.

Подготвила: Оксана Минчева

FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате