Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Детски болести с обриви

Болестите, които протичат с обриви, или т.нар. егзантемнни заболявания, са значително по-често срещани сред децата, отколкото при възрастните, а заради подобните симптоми понякога е трудно да бъдат различени.

Морбили

Преди въвеждането на системното ваксиниране морбили е била почти задължително детско заболяване, и над 20 процента от населението са боледували  от нея до навършването на 20-годишна възраст.

Това е много заразна болест, която се предизвиква от вируса на морбили от семейство Paramyxoviridae. Вирусът навлиза в организма чрез дихателната система, по капков път от носа, устата или гърлото на заразения. След 7 до 14 дни от излагането на причинителя се появяват първите симптоми – висока температура, отпадналост, загуба на апетит и ринит, кашлица, наподобяваща лай на куче, и болки в гърлото. Нерядко се стига и  до конюнктивит, а при кръвната картина се наблюдава понижен брой на левкоцитите.

На четвъртия или петия ден от заболяването се появява характерният обрив, което е присъщо за морбили. При останалите болести, протичащи с обриви, пъпките по тялото обикновено не предхождат другите симптоми. Зад ушите и по челото избиват пъпките, а през следващите 2 или 3 дни обривът се разпростира по лицето, врата, тялото и крайниците. Той е петнист и с малки червени точки, с избиването му температурата се понижава до нормални стойности, докато катаралните симптоми отшумяват бързо. Няма специфично лечение, а евентуалните бактериални усложнения се лекуват със съответните антибиотични медикаменти.

Днес морбили е рядко срещана болест, появява се спорадично, а от нея заболяват предимно кърмачета по времето, когато се понижи броят на антителата, предадени от майката при децата, които не са ваксинирани.

Рубеола

Най-разпространеният критерий за поставянето на тази диагноза е доказването на специфични антитела в кръвта, които са налице в момента на появата на обрива.

Рубеолата е остро заразна болест, която се предизвиква от вируса на рубеола от семейство Togaviridae. Заболяването не е тежко, общите симптоми са оскъдни, но медицинското значение на болестта е в опасността от инфектиране на бременни жени и трайно увреждане на плода. Преди ерата на ваксинирането против болестта, тя е протичала спорадично, най-често през късна зима и ранна пролет, а от нея заболявали децата в предучилищна възраст и тези, които ходели на училище. Трябва да се има предвид, че и днес се срещат отделни случаи и по-малко епидемии – около 10 процента от възрастните не са имунизирани против рубеола, което може да се тълкува или като ненаправени ваксинации, или като загуба на имунитет през годините.

Инкубационният период обикновено продължава от 14 до 18 дни, а болестта се проявява с обрив и увеличени лимфни възли зад ушите и задната част на тила. Възможно е увеличение на далака. Пъпките се появяват по лицето, челото и зад ушите, а след няколко часа – и по цялото тяло. Обривът е по-розов, по-ситен и по-светъл от този при морбили и много бързо избледнява в същия ред, в който се е появил. Обикновено не е необходимо лечение, а евентуалните усложнения се лекуват симптоматично.

Варицела

Обривът при варицелата може да е съвсем лек, а може да е така обилен, че да покрие цялата кожа.

Варицелата обикновено е лека детска болест с обрив, която е силно заразна. Предизвиква се от вируса на варицела – зостер от семейство Herpesviridae, който при хората, които са изкарали заболяването, може да доведе до появата на херпес зостер в един или друг период от живота им. Това е една от най-често срещаните болести сред малчуганите, особено сред детските колективи, и се разпространява по въздушно-капков път или при контакт с кожата на болен. Въпреки че не е част от задължителния имунизационен календар, днес съществува ваксина, която значително облекчава протичането на болестта.

След инкубационен период от 10-20 дни, болестта започва с повишена температура, отпадналост и характерен обрив. Той се появява първо по корема под формата на няколко малки точки (папули), които се пълнят бързо с течност, като се образуват малки мехурчета  (везукили). След това се разпростира по врата, окосмените части и лицето, ръцете и краката. Мехурчетата се пукат и се превръщат в светлокафяви крусти, които постепенно потъмняват, докато не паднат, обикновено една-две седмици от началото на болестта.

За лечението обикновено се използват общи методи за облекчаване на сърбежа, който се появява заради обрива (като например бани с калиев перманганат или лосиони, които съдържат камфор, ментол или фенол). Лечението с антивирусния препарат ацикловир е допустимо при деца на възраст над 2 години, въпреки че той се използва предимно при тийнейджъри, тъй като болестта е по-разпространена при тази възрастова група.

Скарлатина

Приложението на антибиотици препятства появата на усложнения и заразяването със скарлатина на други деца и членове на семейството.

Сред разпространените вирусни заболявания, протичащи с обриви, е и едно бактериално – скарлатина. При нея обривът избива под въздействието на еритрогенния токсин, който образува бактерията Streptococcus pyogenes (или бета-хемолитичен стрептокок от група А), причинител на ангината.

Обривът обикновено се появява след инкубационен период от 3 до 5 дни и може да продължи до седмица. Най-напред обхваща врата, тялото и крайниците, а дланите и стъпалата обикновено са пощадени. По лицето не се наблюдава характерен обрив, а само зачервяване по бузите и побледняване на кожата около устата. Обривът е светло червен с малки възелчета, подобни на шкурка, и може да се появят и ситно точкообразно  кървене. Нерядко се появяват и червени линии по кожните сгъвки – около врата и лактите.

Инфектирането трябва да се докаже с микробиологични изследвания, а терапията е с антибиотици – пеницилин и други, по преценка на лекаря. Прилагането на антибиотици намалява риска от  възникването на усложнения и разпространението на заболяването при други деца. При пациентите, алергични към пеницилин, има заместителни терапевтични схеми, при които обикновено се прилагат еритромицин или азитромицин.

 

Инфекциозен еритем

Обривът с големи петна при това заболяване води до появата на характерен „пейзаж” по кожата, наподобяващ на географска карта.

Инфекциозният еритем, известен още като петата болест, протичаща с обриви, е инфекциозно заболяване с бавно протичаща клинична картина, предизвикана от Parvovirus B19. Най-често заболяват деца на възраст от 5 до 14 години, предава се по капков път и чрез кръвта и кръвни деривати. Това, което е характерно за заболяването, е обривът с големи петна, който се появява като лишеи и на фази, предимно по лицето и по горните и долни крайници. По-рядко се наблюдават тъмночервени петна (енантем) по лигавицата на гърлото.

За типичните случаи не е необходимо лечение и не е нужно изолиране на децата заради бавната природа на болестта и заради факта, че хлапетата са заразни и преди избиването на обрива.

Тридневна треска

Лечението на тридневната треска се свежда до облекчаването на симптомите при понижаването на температурата.

Тридневната треска или exanthema subitum е шестата от типичните детски болести, протичащи с обриви. Предизвиква се от Herpesvirus 6 (HHV-6), който принадлежи към семейство Herpesviridae. Преди появата на обрива обикновено се повишава температурата. Характерният за заболяването макулорапуларен или еритематозен (петнист, червен) обрив се появява най-напред по корема, а след това – по врата, лицето и крайниците. Не сърби, избледнява при натискане, и наподобява на обрива при рубеола.

Заради кратката продължителност на заболяването обикновено не е необходимо провеждането на лабораторни изследвания. Ако се направи кръвна картина, може да се установи понижен брой на левкоцитите, които се завръщат към нормалните стойности в рамките на една седмица. Лечението се изразява в понижаването на температурата, а до усложнения като фебрилни конвулсии и менингит се стига рядко.

 

.
FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате