Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Мъжко безплодие

За безплодие може да се говори, когато една двойка, въпреки сексуалните контакти без предпазни средства, които има, не може да се сдобие с дете. Под понятието първично безплодие се подразбира неслучване на бременността, докато за вторично безплодие  става дума, когато няма бебе, въпреки че на по-ранен етап жената е била бременна и бременността е била успешна.

Плодовитост

При нормални условия вероятността за оплождане в рамките на менструалния цикъл е около 25 процента.

Плодовитостта има три важни характеристики:

  1. Относително ниска успеваемост: при нормални условия вероятността за оплождане в рамките на месечния цикъл е 25 процента, което се обяснява с относително добра сперматогенеза и висок процент на абнормалности при ембриона, които са с летален изход. Най-често абнормалностите са хромозомни.
  2. Използване на контрацептиви
  3. Влияние на психо-социални фактори: през последните три десетилетия броят на децата в семействата от западните страни е намалял от 2,9 на 1,8.

Най-чести причини за безплодието:

  1. заболявания на яйчниците - 14%
  2. нарушения в менструалния цикъл - 21%
  3. нарушения при цервикса/семенната течност - 5%
  4. силно изразена субфертилност/инфертилност при мъжа - 5%
  5. умерена субфертилност при мъжа - 35%
  6. безплодие с неизяснени причини - 20%.

Какви изследвания е необходимо да се направят?

Изследване на еякулат, с помощта на което се определят следните параметри: обем, концентрация на сперматозоидите, процент на подвижни сперматозоиди, качество и морфология на сперматозоидите, левкоцити, киселинна фосфатаза, фруктоза, цинк.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите по-малко от 10 милиона на милилитър еякулат или проявяващи клинични симптоми на хипогонадизъм е необходимо да направят ендокринологични тестове. Биопсията на тестисите е изследване, с което се определя състоянието на сперматогенезата, и при което се взема тъкан за евентуална изолация на сперматозоидите, необходими за някои от методите на помощна репродукция.

Как се лекува мъжкото безплодие?

Повече от всякога днешното предизвикателство на андролозите е провеждането на множество изследвания при субфертилните двойки и търсенето на варианти за лечението на безплодието.

В ежедневната клинична практика е трудно да се посочи отделна причина за промените, настъпили в еякулата, които са отговорни за субфертилността, съответно за инфертилността.

Състоянията, които се поддават на лечение при мъжко безплодие, са:

  • Обструктивна азооспермия или тежка олигоспермия (броят на сперматозоидите е по-малък от милион сперматозоиди за милилитър еякулат): вазозазостомия при хората, на които преди това е направена вазектомия, трансуретрална инцизия на дуктус еякулаториус при страдащи от обструкция на същия, биопсия на тестисите при мъже с неизяснена причина за безплодие, изолиране на сперматозоиди от биоптат епидермис или тестисите (MES и TES).
  • Еякулативна дисфункция: лечението е насочено към елиминирането на причините, например преустановяването на вземането или замяна на лекарства с централно действие (халоперидол, клорпромазин) или медикаменти, които действат на пикочния мехур и простатата (празосин, теразосин, доксазосин, феноксилбензамин). Ако прилагането им не е успешно, методите на лечение са вътрематочна инсеминация или инвитро оплождане на сперматозоидите след еякулация или взети по хирургичен начин от епидидимиса, съответно тестисите. Целта на всички тези методи е да се повиши възможността за оплождане, като се привеждат в непосредствена близост жизнеспособни сперматозоиди с повече яйцеклетки. За най-съвременните методи като т.нар. ICSI метод на практика е достатъчен един жизнен сперматозоид за оплождането на определена яйцеклетка.
  • Хипогонадизъм/хиперпролактинемия: лечение с тестостерон при случаи на хипогонадизъм, а при случаи на хиперпролактинемия – с антагонист допамини.
  • Сексуална дисфункция: подразбира лечение на еректилната дисфункция, нарушения при получаването на оргазъм, загуба на либидото. Новите диагностични и терапевтични процедури ускоряват разбирането на патофизиологичните мъжки сексуални дисфункции и намаляването на темите-табу между лекар и пациент.

За лечението на безплодието е необходима работа в екип от страна на андролози, уролози, ембриолози, генетици и гинеколози.

 

 

 

 

.
FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате