Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Мъжко безплодие

Мъжко безплодие

За безплодие може да се говори, когато една двойка, въпреки сексуалните контакти без предпазни средства, които има, не може да се сдобие с дете. Под понятието първично безплодие се подразбира неслучване на бременността, докато за вторично безплодие  става дума, когато няма бебе, въпреки че на по-ранен етап жената е била бременна и бременността е била успешна.

Плодовитост

При нормални условия вероятността за оплождане в рамките на менструалния цикъл е около 25 процента.

Плодовитостта има три важни характеристики:

  1. Относително ниска успеваемост: при нормални условия вероятността за оплождане в рамките на месечния цикъл е 25 процента, което се обяснява с относително добра сперматогенеза и висок процент на абнормалности при ембриона, които са с летален изход. Най-често абнормалностите са хромозомни.
  2. Използване на контрацептиви
  3. Влияние на психо-социални фактори: през последните три десетилетия броят на децата в семействата от западните страни е намалял от 2,9 на 1,8.

Най-чести причини за безплодието:

  1. заболявания на яйчниците - 14%
  2. нарушения в менструалния цикъл - 21%
  3. нарушения при цервикса/семенната течност - 5%
  4. силно изразена субфертилност/инфертилност при мъжа - 5%
  5. умерена субфертилност при мъжа - 35%
  6. безплодие с неизяснени причини - 20%.

Какви изследвания е необходимо да се направят?

Изследване на еякулат, с помощта на което се определят следните параметри: обем, концентрация на сперматозоидите, процент на подвижни сперматозоиди, качество и морфология на сперматозоидите, левкоцити, киселинна фосфатаза, фруктоза, цинк.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите по-малко от 10 милиона на милилитър еякулат или проявяващи клинични симптоми на хипогонадизъм е необходимо да направят ендокринологични тестове. Биопсията на тестисите е изследване, с което се определя състоянието на сперматогенезата, и при което се взема тъкан за евентуална изолация на сперматозоидите, необходими за някои от методите на помощна репродукция.

Как се лекува мъжкото безплодие?

Повече от всякога днешното предизвикателство на андролозите е провеждането на множество изследвания при субфертилните двойки и търсенето на варианти за лечението на безплодието.

В ежедневната клинична практика е трудно да се посочи отделна причина за промените, настъпили в еякулата, които са отговорни за субфертилността, съответно за инфертилността.

Състоянията, които се поддават на лечение при мъжко безплодие, са:

  • Обструктивна азооспермия или тежка олигоспермия (броят на сперматозоидите е по-малък от милион сперматозоиди за милилитър еякулат): вазозазостомия при хората, на които преди това е направена вазектомия, трансуретрална инцизия на дуктус еякулаториус при страдащи от обструкция на същия, биопсия на тестисите при мъже с неизяснена причина за безплодие, изолиране на сперматозоиди от биоптат епидермис или тестисите (MES и TES).
  • Еякулативна дисфункция: лечението е насочено към елиминирането на причините, например преустановяването на вземането или замяна на лекарства с централно действие (халоперидол, клорпромазин) или медикаменти, които действат на пикочния мехур и простатата (празосин, теразосин, доксазосин, феноксилбензамин). Ако прилагането им не е успешно, методите на лечение са вътрематочна инсеминация или инвитро оплождане на сперматозоидите след еякулация или взети по хирургичен начин от епидидимиса, съответно тестисите. Целта на всички тези методи е да се повиши възможността за оплождане, като се привеждат в непосредствена близост жизнеспособни сперматозоиди с повече яйцеклетки. За най-съвременните методи като т.нар. ICSI метод на практика е достатъчен един жизнен сперматозоид за оплождането на определена яйцеклетка.
  • Хипогонадизъм/хиперпролактинемия: лечение с тестостерон при случаи на хипогонадизъм, а при случаи на хиперпролактинемия – с антагонист допамини.
  • Сексуална дисфункция: подразбира лечение на еректилната дисфункция, нарушения при получаването на оргазъм, загуба на либидото. Новите диагностични и терапевтични процедури ускоряват разбирането на патофизиологичните мъжки сексуални дисфункции и намаляването на темите-табу между лекар и пациент.

За лечението на безплодието е необходима работа в екип от страна на андролози, уролози, ембриолози, генетици и гинеколози.

.
FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате