Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Интересни статии

Атеросклероза

Атеросклерозата - профилактиката е по-ефикасна от терапията

 Атеросклерозата е едно от най-разпространените заболявания на нашата цивилизация. Тя е особено честа в страни с интензивен начин на живот. Развива се у хората след петото десетилетие, но може да настъпи и при по-млади хора. Наименованието Атеросклероза произхожда от гръцката дума athere - каша и склероза.

Причината за това заболяване е смутената мастна обмяна, като натрупаните в кръвта липиди (масти) се отлагат в стените на големите артерии от еластичен тип - аорта, коронарни артерии, мозъчни артерии, артерии на крайниците и бъбреците. Смутената мастна обмяна може да се дължи на намалена двигателна активност, неправилно хранене при злоупотреба с мазнини от животински произход, захари, затлъстяване, ежедневен стрес, никотин. От значение са мъжки пол, наследствени фактори, смутена чернодробна функция, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).

Вътрешната страна на кръвоносните съдове е обвита с т.нар. съдов ендотел. Той се състои от еластични клетки, върху които се удря вълната на нахлуващата кръв със силата на кръвното си налягане. Стената на клетките е изградена от фосфолипиди, които добре разтварят холестерола и мастите, така че те не се натрупват в кръвта. Фосфолипидите представляват разтворени холестеролни липиди, с тях са богати стените на клетките, изграждащи съдовия ендотел. В клетките на съдовия ендотел става обмяна на белтъчини, при които те изгарят до крайни продукти - въглероден двуокис, вода и енергия. Когато тялото е обездвижено ,този процес не се извършва докрай поради необогатената с кислород кръв. Образуват се недоокислени белтъчни продукти (перокиси) и те се натрупват в ендотелните клетки.

 

При атеросклеротичен процес, този разтвор на фосполипиди и мазнини се променя и мастите се отделят в кръвта - така наслояват стените на артериите от еластичен тип - аорта, коронарни артерии, артерии на крайници, на бъбреци, на мозъка. Това е тясно свързано с двигателната активност на човека.

За пример: при полет, поради обездвижване, холестерола и мастите на космонавтите се повишават. При активен туристически преход холестерола и мастите спадат.

В ендотелните клетки холестерола и мастите са свързани с фосполипидите. Клетъчните мембрани са богати на фосполипиди и затова са еластични. Ударната вълна на кръвта върху тях, при нормална двигателна активност и нормално отделени тиреоидни хормони, способства за правилна белтъчна обмяна в тях. Не се получават недоокислени белтъчни продукти в клетката.

При намалена двигателна активност не се отделят достатъчно тиреоидни хормони. Сърцето и мускулите слабо се съкращават. Кръвоносните съдове в тях не се разширяват. Диастолното артериално налягане (долна граница на артериалното налягане) се повишава. Амплитудата на артериалното налягане се намалява. Ендотелните клетки, богати на фосфолипиди, слабо се активират от кръвния поток. Кислородът се носи по-малко в кръвта. Мастите и холестерола, донесени с кръвта, не се разтварят с фосфолипиди и фосфолипидите стават по-малко от холестерола - отношението холестерол към фосполипиди расте. Това число се нарича атерогенен индекс.

Белтъчната обмяна, поради намаленото количество тиреоидни хормони, става по-слабо. Така остават недоокислени белтъчни продукти в ендотелните клетки - перокиси. Имунната система не успява да ги елиминира и те образуват т.нар. апопротеини. Те активират ензима липопротеинлипаза и образуват липопротеини с ниска плътност (ЛПСНП), носители на холестерол. Липопротеините с ниска плътност в ендотелните клетки създават нееластичност на стените им. От ударната вълна на кръвта, поради тяхната нееластичност, те се разрушават. Мастите и холестерола от тях се отделят в ендотелното пространство. Моноцитите от кръвта (чистачите на имунната система) се превръщат в макрофаги - клетки, пълни с мастни мехурчета, т.нар. "пенести" клетки. Отделената мастна тъкан предизвиква образуване на съединителна тъкан, която заедно с мастните клетки образува холестеролова плака - деформация на съдовата стена. Тя стеснява кръвоносния съд и повишава артериалното налягане. Върху плаката се наслояват тромбоцити (кръвосъсирващи клетки) и еритроцити. Тромбоцитите отделят вещества, които превръщат фибриногена на кръвта (белтъчна фракция на кръвта във връзка с кръвосъсирването) във фибрин (неразтворимо белтъчно вещество във връзка с кръвосъсирването), наслоява се калций и се образува тромб. Забавя се кръвния ток. Сърцето намалява кислородната си консумация и обмяна на веществата и изпада в исхемия (намалено насищане с кислород). Така се образува исхемична болест на сърцето. Ако върху образуваните плаки има и тромб, се образува миокарден инфаркт.

Когато този процес стане в мозъка, се развива мозъчносъдова болест, която може да прерастне в исхемичен инсулт. В крайниците се развива хронична артериална недостатъчност на крайниците. Тя се изразява в силна болка в крайника при движение на определено разстояние. В тежки случаи се развива атеросклеротична гангрена.

И така, водещи фактори за развитие на атеросклеротичен процес, са: потискане на тиреоидните хормони, промяна на мастната и белтъчната обмяна и наслояване на холестерол и масти в кръвоносните съдове.

Втори важен фактор за атеросклеротичния процес е психоемоционалния стрес. При него се повишава адреналина, отделен от надбъбречните жлези и се повишава артериалното налягане, натиска върху съдовия ендотел отключва смутената мастна и белтъчна обмяна. Така при изпит - стрес, студентите повишават холестерола и мастите. И, ако прибавим и хранителен стрес, прехранване с мазнини от животински произход и захари, състоянието прогресира.

И така, основни фактори за атеросклеротичния процес са:

1.Намалена двигателна активност.

2. Психоемоционален стрес.

3. Нерационално хранене.

 

Терапията на атеросклеротичния процес е свързана с профилактика!

1. Повишаване на двигателната активност - ходене 1 час ежедневно пеша стимулира белтъчната обмяна, повишава разпада и увеличава синтеза на нови белтъчини, в което водеща роля имат тиреоидните хормони. В този процес мускулите се съкращават, кръвоносните съдове се разширяват, диастолното кръвно налягане спада, запазва се тяхната еластичността  и на съдовия ендотел.

2. Правилно хранене с бедна на животински мазнини храна. Салати с растителни мазнини - олио царевично, слънчогледово, соево и други. От тях се изграждат фосфолипиди. Белтъчини от риба и пиле (с обелена кожа). Антиоксидантна терапия с витамини Е, А, С от зеленчуци и плодове. Да не се прехранваме с млечни храни! Намаление на алкохола и НЕ на тютюна.

3. Намаление на психоемоционалния стрес.

Лекарствена терапия

В конвенционалната медицина съществуват препарати за регулиране на мастната обмяна - фибрати и статини. Но водеща роля в терапията на атеросклерозата има режима на живот и профилактика!

Алтернативната медицина предлага успешни комбинации в това отношение.

Против образуване на атеросклеротични плаки още от 50 годишна възраст е добре да се вземат комбинации от хомеопатични препарати, които успешно профилактират образуването на плаки. Хомеопатията успешно се бори и със стреса. Особено значение има тя в развитието на тромботичния процес. Т.нар. протромбиново време (INR) може да бъде регулирано с хомеопатична комбинация.

За изпълнението на всички тези цели е особено важна здравата връзка между лекар и пациент. Необходимо е да се познава режима на живота на всеки пациент, индивидуално да се подхожда към промяна в неговия режим и терапия.

 

 

.

Автоимунни заболявания

b_200_200_16777215_0___images_stories_interesni_statii_Immune-System.jpgИмунната система ви предпазва от заболявания и инфекции. Но ако страдате от автоимунно заболяване, имунната система атакува здравите клетки в организма „по грешка”. Автоимунните болести могат да поразяват много части от тялото. Нерядко страданията се предават по наследство. При дамите обикновено афро-американките, испано-американките и американките са с по-висок риск от появата на тези заболявания.
Съществуват над 80 вида автоимунни болести и някои от тях са с подобни симптоми.

.

продължава>

Захарна болест и спорт

 

Захарна болест и спорт

 Физическата активност представлява един от най-значителните рискове при хора със сърдечносъдови заболявания, към които са особено склонни пациентите със захарна болест. Вредното влияние на воденето на заседнал начин на живот може да се сравни с добре познатото зло, което причинява тютюнопушенето.

Ролята на упражненията е от огромно значение за поддържането на добро здраве, за движението и издръжливостта на организма.

Редовното правене на упражнения е полезен навик за хора на всяка възраст, още повече то е ключът към дълголетието.

Повишеното изразходване на енергия при правенето на упражнения може да спомогне за намаляването на теглото. Физическата активност е най-важна за дългосрочното поддържане на намалената телесна маса. Независимо от това, тя оказва допълнително влияние върху чувствителността към инсулина и рязко намалява стойностите на глюкоза в кръвта. Доказано е, че редовното правене на упражнения понижава опасността от появата на диабет от втори тип. Понижават се също така факторите за сърдечносъдови заболявания, като например кръвното налягане и мазнините.

Каква да е продължителността на упражненията

Днес се приема, че е желателно да се правят упражнения по 30 минути ежедневно. Този ритъм може да бъде и по-различен, но е добре да се тренира най-малко около 2,5 часа седмично. По-полезно е да се поизморите за десетина минути, отколкото да спортувате продължително, примерно през уикенда. Активността трябва да се разпредели за най-малко три пъти седмично и да няма повече от два последователни дни без тренировки.

Предизвикателствата на ежедневието

За отказване от лошите навици са нужни години, необходими са силна воля и решителност, за да се включат упражненията в седмичния график.  Трябва да сте търпеливи, тъй като добрите резултати ще дойдат бавно и постепенно. Никога не е прекалено късно да се захванете със спорт. За лесно начало е необходимо да натрупате идеи и съвети за това как да увеличите физическата активност.

Всичко е около нас

Откажете се от дистанционното, ако вече гледате телевизия, ставайте и превключвайте каналите на телевизора, а най-добре е, ако докато релаксирате с любимото си предаване, карате велоергометър.

Ходете колкото е възможно по-често пеша. Слизайте една-две спирки по-рано за работа или паркирайте автомобила си по-далече от офиса. Вместо да провеждате телефонни разговори, отидете до стаята на колегата, използвайте стълбите вместо асансьора. Ускорете ходенето си. Защо не ходите на работа с колело? Много е полезна физическата активност при градинарството, дори и когато се грижите за цветята на балкона, а всякакъв вид домакинска работа може значително да допринесе за по-доброто ви здраве.

Изберете най-доброто за вас

Днес е все по-популярно ходенето с „щеки” – т.нар. скандинавско ходене.

Когато се чудите с какъв вид активност да се захванете, вземете предвид здравословните си и физически способности. Ходенето е основната препоръка – най-простата възможност, която лесно може да се превърне в редовен навик, а и не изисква специални особености и подготовка.

Насърчавайте околните да ви подражават, разхождайте се с приятели, с близките си, ходете в планината през уикендите, берете горски плодове или просто излезте сред природата „в търсене на най-добрата снимка”. През зимата дори и големите магазини могат да са добро пространство за ходене. При т.нар. скандинавско ходене се раздвижват и горната, а частично се освобождава от напрежение и долната част на тялото.

Изберете сами движението, което бихте искали да практикувате – тичане, колоездене, танци, гимнастика, тенис или плуване. Проверете в близкия салон дали можете да се включите в някой от екипните спортове.

Старанието до успеха

Най-важно е да бъдете мотивирани, докато пожънете успех. Това се постига най-добре, ако се забавлявате, докато спортувате. Сменяйте активността, за да ви бъде по-интересно. Ако нещо не ви допада, пробвайте с друго, опитайте различни неща, докато не откриете онова, което ви допада. Събирайте се с хора със сходни интереси. На някои им харесва да слушат музика, да говорят или да гледат телевизия, докато спортуват вкъщи. Така те по-бързо се освобождават от натрупания стрес.

.

Сърбеж по кожата

СЪРБЕЖИ ПО КОЖАТА

Сърбежите се появяват при раздразнена кожа и ни предизвикват да се почешем. Това е доста често срещан проблем и се характеризира както със сърбежи в един ограничен участък, така и по цялото тяло или в различни участъци, едновременно. В някои случаи, сърбежите се засилват през нощта. Медицинският термин за сърбежа е пруритус.

По-труден за лечение е сърбежът по цялото тяло. Сърбежът може да възникне с или без наличието на кожни лезии (отоци, мехури, или други аномалии, по кожата). Сърбежът, който е придружен от видими промени по кожата трябва да се прегледа от лекар –дерматолог, тъй като проблемът може да изисква специализирано медицинско лечение (например, екзема, краста и др. ).

Причини

Причините за сърбежа могат да бъдат много и различни. Много често, причината за сърбежа може да бъде психологическа, стрес, тревожност и др. Стресът също може да засили сърбежите, възникнали по други причини. Сухата кожа (ксероза) е друга често срещана причина за сърбежа. Много хора също съобщават за сърбеж при слънчево изгаряне , след продължително излагане на ултравиолетовата радиация от слънцето. Други причини за генерализираният /по цялото тяло/ сърбеж, може да бъдат метаболитни и ендокринни нарушения (чернодробни или бъбречни заболявания, хипертиреоидизъм), рак (лимфома), при употреба на наркотици, както и при прекъсванията на жлъчния поток- холестаза), при заболявания на кръвта (например, polycythemia vera полицитемия вера и като проява на алергични реакции. Сърбежът може също да се прояви при  ужилване от насекоми и буболечки.

Инфекциите и паразитозите по кожата са друга причина за сърбежите. Гениталният сърбеж, /при мъжете и жените/ който може да бъде съпроводен с парене и болка е причинен от генитални инфекции. (полово предавани болести). Вагиналният сърбеж,както и други болести, предавани по полов път също могат да предизвикат и анален сърбеж. Други чести инфекциозни причини за сърбежа могат да бъдат:  гъбична инфекция по слабините (Tinea cruris), псориазис, и трихофития на тялото (трихофития corporis). Друг вид паразитна инфекция ,която причинява сърбеж е т.н. сърбеж на плувците, познат като cercarial дерматит, кожни обриви, причинени от алергична реакция към някои паразити на птиците и бозайниците, или от заразените охлюви в прясната и солена вода. Сърбежът може да бъде причинен от ухапване въшки, в т.ч. въшки по главата или срамните въшки. Крастата е силно заразна болест, причинена от ухапване от кърлеж, Sarcoptes scabiei, и причинява силен сърбеж, който се засилва през нощта.

Причина за сърбежите може да бъде наличието на неврологично заболяване, при болните от диабет , херпес зостер, или множествена склероза.

Дразненето на кожата при контакт с тъкани, козметика, или други вещества, също може да причини сърбеж, който може да бъде придружен и с обрив. Алергични реакции към наркотици или лекарства, също може да причинят сърбежи, придружени от обриви или копривна треска. Сърбежи по цялото тяло се появяват и по време на бременност.

Много хора съобщават за поява на различни сърбежи, без те да бъдат сигнал за сериозно заболяване.

Дали да се почешем?

Сърбежът обикновено предизвиква необходимост да се почешем, което понякога може да доведе до един порочен цикъл на сърбеж и раздразване на кожата. Почесването дава само временно облекчение и не води до излекуването на основния проблем. Най-добре е да се избегне почесването, ако това изобщо е възможно. При почесване се раздразват отворите по кожата, и това може да предизвика вторична бактериална инфекция, което да доведе до вторично зачервяване или пигментация.
 

Процедури, облекчаващи сърбежите

Охлаждане

• Поставяйте хладен компрес или подложете засегнатото място под течаща хладка вода. • Хладки душове на цялото тяло,
  Поставяне на лед в найлонова торбичка върху раздразнения участък.

Нанасяне на успокояващи сърбежа кремове и лосиони,които да съдържат някоя от следните съставки:
камфор
Ментол
фенол
Pramoxine
дифенхидрамин
бензокаин ( или друг вид анестетик)
 

Въпреки че хидрокортизон, съдържащите кремове и лосиони, често се рекламират като редуктори на сърбежа , те са ефективни предимно при екземи и себорея. Хидрокортизонът не е ефективен при ухапвания от насекоми и не трябва да се прилага за повече от 10 дин. Ако сърбежът ви не отзвучи за този период, трябва да се обърнете към лекар.

Орални медикаменти?

Традиционното лечение на сърбежите е прилагането на  антихистаминови препарати. Популярни препарати са дифенхидрамин (Benadryl), хидроксизин (Atarax) и омепразол (Chlor-Trimeton и други). Тези медикаменти могат да предизвикат сънливост при много хора и трябва да се използват с повишено внимание преди шофиране или работа с машини. Въпреки че антихистамина може да помогне на сърбежа, той и улеснява нощния сън и по този начин се избягва неприятния сърбеж и чесане през нощта. Ако безънието не е вашият основен проблем, може да бъдат препоръчани  Loratidine (Claritin) и Fexofenadine (Allegra и др.) които са продукти от второ поколение и не въздействат като седативи.

Кога да се консултираме с лекар?

Ако домашното лечение не помага, или ако забележите, че след почесването кожата е раздразнена или се е развила инфекция , удебеляване или белези или ако сърбежа нарушава съня ви, трябва да се консултирате с лекар, Един лекар може да предпише по-силни кортизонови кремове (за екземи и алергии) или да ви изпише рецепта за друг клас антихистамини, ако е необходимо, или да пристъпи към лечение на основното заболяване, което причинява сърбежа.

Какви са възможните усложнения на сърбежа?

Основните усложнения са от вторична бактериална инфекция, причинена от почесването на кожата . В този случай може да се наложи предписване на антибиотици.

Какви са прогнозите при сърбежите?

Сърбежът сам по себе си не е свързан с дългосрочни проблеми или увреждания, и в повечето случаи отзвучава сам или като се приложат локални или перорални медикаменти. Когато сърбежът е свързан със сериозно заболяване, той може да се задълбочи и трябва да бъде овладян с медикаменти, предписани от специалист.

Може ли стреса да причини обриви и сърбежи?

Стресът е един от известните причинители на копривна треска, или за появата на зачервявания и подутини по кожата, придружени със сърбежи. Не е известно защо точно стресът може да предизвика тази реакция, но това вероятно е свързано с ефекта на стреса върху имунната система.

Прилагането на един ефективен план за овладяване на стреса може да помогне за намаляване на обривите и сърбежите, ако той е основната причина за кожните проблеми. Много ефективни в този случай са хладните компреси или вани, носенето на свободни дрехи от естествени материи и избягване на прекомерно изпотяване, директна слънчева светлина и горещите бани.

.

Мъжко безплодие

Мъжко безплодие

За безплодие може да се говори, когато една двойка, въпреки сексуалните контакти без предпазни средства, които има, не може да се сдобие с дете. Под понятието първично безплодие се подразбира неслучване на бременността, докато за вторично безплодие  става дума, когато няма бебе, въпреки че на по-ранен етап жената е била бременна и бременността е била успешна.

Плодовитост

При нормални условия вероятността за оплождане в рамките на менструалния цикъл е около 25 процента.

Плодовитостта има три важни характеристики:

  1. Относително ниска успеваемост: при нормални условия вероятността за оплождане в рамките на месечния цикъл е 25 процента, което се обяснява с относително добра сперматогенеза и висок процент на абнормалности при ембриона, които са с летален изход. Най-често абнормалностите са хромозомни.
  2. Използване на контрацептиви
  3. Влияние на психо-социални фактори: през последните три десетилетия броят на децата в семействата от западните страни е намалял от 2,9 на 1,8.

Най-чести причини за безплодието:

  1. заболявания на яйчниците - 14%
  2. нарушения в менструалния цикъл - 21%
  3. нарушения при цервикса/семенната течност - 5%
  4. силно изразена субфертилност/инфертилност при мъжа - 5%
  5. умерена субфертилност при мъжа - 35%
  6. безплодие с неизяснени причини - 20%.

Какви изследвания е необходимо да се направят?

Изследване на еякулат, с помощта на което се определят следните параметри: обем, концентрация на сперматозоидите, процент на подвижни сперматозоиди, качество и морфология на сперматозоидите, левкоцити, киселинна фосфатаза, фруктоза, цинк.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите по-малко от 10 милиона на милилитър еякулат или проявяващи клинични симптоми на хипогонадизъм е необходимо да направят ендокринологични тестове. Биопсията на тестисите е изследване, с което се определя състоянието на сперматогенезата, и при което се взема тъкан за евентуална изолация на сперматозоидите, необходими за някои от методите на помощна репродукция.

Как се лекува мъжкото безплодие?

Повече от всякога днешното предизвикателство на андролозите е провеждането на множество изследвания при субфертилните двойки и търсенето на варианти за лечението на безплодието.

В ежедневната клинична практика е трудно да се посочи отделна причина за промените, настъпили в еякулата, които са отговорни за субфертилността, съответно за инфертилността.

Състоянията, които се поддават на лечение при мъжко безплодие, са:

  • Обструктивна азооспермия или тежка олигоспермия (броят на сперматозоидите е по-малък от милион сперматозоиди за милилитър еякулат): вазозазостомия при хората, на които преди това е направена вазектомия, трансуретрална инцизия на дуктус еякулаториус при страдащи от обструкция на същия, биопсия на тестисите при мъже с неизяснена причина за безплодие, изолиране на сперматозоиди от биоптат епидермис или тестисите (MES и TES).
  • Еякулативна дисфункция: лечението е насочено към елиминирането на причините, например преустановяването на вземането или замяна на лекарства с централно действие (халоперидол, клорпромазин) или медикаменти, които действат на пикочния мехур и простатата (празосин, теразосин, доксазосин, феноксилбензамин). Ако прилагането им не е успешно, методите на лечение са вътрематочна инсеминация или инвитро оплождане на сперматозоидите след еякулация или взети по хирургичен начин от епидидимиса, съответно тестисите. Целта на всички тези методи е да се повиши възможността за оплождане, като се привеждат в непосредствена близост жизнеспособни сперматозоиди с повече яйцеклетки. За най-съвременните методи като т.нар. ICSI метод на практика е достатъчен един жизнен сперматозоид за оплождането на определена яйцеклетка.
  • Хипогонадизъм/хиперпролактинемия: лечение с тестостерон при случаи на хипогонадизъм, а при случаи на хиперпролактинемия – с антагонист допамини.
  • Сексуална дисфункция: подразбира лечение на еректилната дисфункция, нарушения при получаването на оргазъм, загуба на либидото. Новите диагностични и терапевтични процедури ускоряват разбирането на патофизиологичните мъжки сексуални дисфункции и намаляването на темите-табу между лекар и пациент.

За лечението на безплодието е необходима работа в екип от страна на андролози, уролози, ембриолози, генетици и гинеколози.

.
FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате